Три странни "романа" се събират в едно книжно тяло, за да разкажат история, която преминава от първата във втората част и намира естественото си разрешение в третата.
На пръв поглед всичко е съвсем обикновено и просто – една жена разказва приказка за агонията на  любовта си. "Черната жена и Стрелеца" е не толкова книга, колкото мъчително състояние на духа. Там има всичко – чувство за вина, разкаяние, колебания, страхове, изневери, помисли – всичко, с което ни сблъсква любовта. А тя (любовта) е само два вида – истинска и умираща. Героинята не познава истинската, но умиращата я следва навсякъде. "Черната жена и Стрелеца" е мозайка, ако се подреди правилно, ще се получи един измамен образ – на любовта, която всички търсим, и която съществува само в представите ни. Само там.
"Скука" е книга наситена с действие. Две убийства привличат вниманието на героинята. Едното е със стогодишна давност, другото е съвременно. Еднаквото е, че и двете са безсмислено жестоки. Жертвите са жени, но не това е важното. Безразличието към човешкия живот, неуважението към вида, отблъскващите собственически щения – това е акцентът в книгата. Тя се казва "Скука" и с нея няма да можете да скучаете.

Името на книгата и името на авторката, което неминуемо свързваме с предишните ú книги „Наръчник по саморъчни убийства”, „Бейби лъжкиньо” и „Искам го мъртъв”, могат да ви наведат на мисълта за нещо мрачно. Не се подвеждайте! Това е една весела история за поредица от съдбовности, която може да приближи героините до фатален край. Но само на пръв поглед.

„Бейби лъжкиньо” е сборник разкази, но това е лъжа. Разказът е само един. Разказът е от много хора, в различно време, на различни места, но и това е лъжа. „Бейби лъжкиньо” е разказ на ужаса, което също може да е лъжа. Истината е някъде там – в онази зона на мрака, където всичко нереално е застрашително, заплашително и естествено.