Слънчогледова нива спечели двете най-престижни награди за англоезично хайку и хибридни форми: Наградата на Хайку Фондацията за най-хубавите книги на 2019 и наградата на Американската Хайку Асоциация за най-добра книга с хайбун.

Ето тук можете да прочетете повече информацията в Културни новини на Литернет.

https://kulturni-novini.info/sections/36/news/31325-dvuezichna-kniga-s-haybuni-na-lyudmila-balabanova-specheli-dve-mezhdunarodni-nagradi

„Слънчогледова нива” (български, английски) на Людмила Балабанова е показваща чувствителност и умение сбирка с 21 хайбуна, които могат да бъдат разделени на метафизически медитации (особено хубави са „Разстояния”, „Днес” и „Без часовник”) и преживявания, свързани с отношението на авторката към любовта (особено хубав е „Сезони”). Нейното кратко въведение към темата „хайбун” е проницателно: „Целта е да се стимулира въображението на читателя, за да се открият по-дълбоки връзки и сложни отношения.” Сбирката разкрива един уникален усет за хайбун, който си заслужава разгадаването.

Неизкушеният

когато се смее
стъпва по пътека
покрита с борови иглички

когато плаче
свири на флейта
направена от сърце на върба

продължава така
продължава така

до усмивката на вечерницата

“Прашинки в слънчевия лъч” е петата поетична книга на Людмила Балабанова и втората с хайку.
Ето какво споделя авторката за писането на хайку, за поезията въобще:
„Обикновено нашият подход към нещата е от формата към същността. Мисля, че аз стигнах до хайку по обратния път – от същността до формата. Винаги съм харесвала стихове, които си служат пестеливо с думите и в които нещата не се назовават. В такава поезия думите сякаш си поставят за цел да доведат читателя до състояние, в което интуитивно, с някакво вътрешно “сетиво на душата”, той да стигне до свое собствено прозрение. За такива стихотворения са характерни големите, празни пространства между думите и между образите, в които ехото отеква различно за всеки читател. Често има едно “отместване” в потока на мисли, така че връзката между двете части не може да бъде възстановена по пътя на логиката, а само с помощта на интуицията. В предговора към първата ми книга поетът Иван Метадиев е написал: “...налице е една поезия “против правилата” – насочена отвъд видимостта на формите и тривиалността на представите... Стихът няма за цел да се п о к а ж е или да “казва”, колкото да ни доведе до нещо неизразимо, да ни освободи за неизразимото... Без съмнение, тук ролята на интуицията за единството на стиха може да се окаже от решаващо значение... Такъв подход предполага (и дори изисква) една предварителна освободеност на читателя от каквито и да били предразсъдъци за това “какво е поезията”. Понеже поезията не е н е щ о, тя просто Е.”

Независимо от различните форми, които Людмила Балабанова разработва в своята стихосбирка "Храна за луната", тя винаги се движи към лаконичния израз на поезията на Далечния изток. Затова в тази книга толкова често се търси отвъдната страна на нещата (на слънчевия лъч и на слънчогледа, на луната и на звука), скритото за окото възприятие.

"Песен на щурец" е една от най-вълнуващите хайку сбирки, които съм виждал тук, на Балканите, и по света. Тя показва значителния талант на Людмила Балабанова. Авторката е ново и важно име в световното хайку. Книгата е илюстрирана с детски рисунки, което я прави допълнително свежа и въздействаща.