Загледан в реката, Графа си помисли, че за негов късмет в града хората продължават да крадат, да убиват, да извършват обири и да вършат злини с растяща, но за него спасителна упоритост. Звучеше ужасно, ала беше така – тази причинена от удушаване смърт, която сега съдебният лекар се опитваше да обясни на следователя Марио Конде и на помощника му сержант Мануел Паласиос, бе спомогнала да облекчи празнотата му, да почувства, че мозъкът му отново работи и служи за нещо повече от главоболието, причинено от честите махмурлуци.

Започнах да пиша този роман през октомври 1989 година, когато, без много хора още да подозират, Берлинската стена се накланяше опасно, започна да се срива и едва няколко седмици след това се срути.

Между намерението да напиша този роман и самото му написване се проточиха дълги години, в които мислих, четох, рових се, обсъждах и най-вече – надниквах изумен и потресен в една макар и малка част от истината за една поучителна история от XX век и в биографиите на редица зловещи, но реално съществували действащи лица, които се появяват в книгата...