Поезията на Кристин Димитрова живее леко, свободно и сякаш не осъзнава, че е поезия. Състои се от притчи, анекдоти и истории, често рискува да бъде дори сюжетно увлекателна. Вниманието й е насочено към света, а не към вътрешния мир на поета или към тайните на изкуството му.