ПОСЛЕДЕН

Тайно се плашим от всеки възторг неуверен.
По е понятна тъгата - ненужна, но ярка.
Всъщност светът ни, така справедливо измерен,
просто не може на всеки да бъде по мярка.

ПОСЛЕДЕН

Тайно се плашим от всеки възторг неуверен.
По е понятна тъгата - ненужна, но ярка.
Всъщност светът ни, така справедливо измерен,
просто не може на всеки да бъде по мярка.

Нервно живеем - а нервите станаха здрави.
Празнично светим - а празникът пак ни прескача.
Грижата само човек на човека подава
като излъскано в хиляди длани петаче.

Зарад иронията

Странно, но понякога обикновеното ни стъписва. Плаши ни нормалното, от което, оказва се, сме отвикнали. Създава ни опасения като за клопка. И все очакваме нещо да се крие зад него. Не ни се вярва простото да е толкова просто. Не допускаме истинското да е съвсем истинско. Всичко обикновено и просто природата  го е създала. А нашата човешка природа все ни кара да се взираме за нещо по-сложно, по-заплетено. Ето сега и това писмо. Всъщност за няколко години то трябва да е станало онова писмо. Не го хвърлих тогава, но не му и отговорих. Истинско, та чак измислено. Снежана. Много го обичала, пък той се оженил за друга. Ще има ли за Снежана някога любов...

Зарад иронията

Странно, но понякога обикновеното ни стъписва. Плаши ни нормалното, от което, оказва се, сме отвикнали. Създава ни опасения като за клопка. И все очакваме нещо да се крие зад него. Не ни се вярва простото да е толкова просто. Не допускаме истинското да е съвсем истинско. Всичко обикновено и просто природата  го е създала. А нашата човешка природа все ни кара да се взираме за нещо по-сложно, по-заплетено. Ето сега и това писмо.

Неизвестно защо паметта се реши отново да посегне към забравения куп със сюжети от миналото. Навярно тези истории са идвали в неподходящ момент, когато не съм бил готов да ги разбера и напиша, или съм бил отдаден на други случки и съдби.