Мнозина забравят, че Йордан Ефтимов е и поет. От „enfant terrible“ на поезията в началото на 90-те той неусетно се превърна в най-известния рекламист на книги. С настоящата си (пета) стихосбирка Йордан Ефтимов прави нещо съвсем ново: вместо да накара жена си да мълчи, той ú дава до такава степен думата, че не можем да бъдем съвсем сигурни в неговото авторство.

Присъствието на тези три книги в една не е приумица, целяща обръщане на внимание, нито пък начин броят на книгите в биографията на автора изведнъж рязко да нарастне. Това са отделни книги, които не само се коментират взаимно, но и като цялостно поведение разиграват един небивал театър помежду си.