Чрез историята на балканския имперски град (Пловдив) книгата изследва събитията, случили се във все още общите векове на Изтока и Запада, на Османската империя и Западна Европа между ХIV и ХVII в. Градът умее да разказва истории.

Книгата на Йордан Велчев “Сияе” се отличава с епичния ритъм на дългите стихове, разнообразявани ту с авторефлексивните по отношение на “аз”-а въпроси, ту с обособяване на “обяснителни” фрази в интонационни ниши. Това редуване е с особена смислова натовареност в поемата “Мишена”. Градът присъства навсякъде в “Сияе” не просто като декор и не като “естествена среда”, а като паралелен съчинител на стихове със своя собствена емоционална амплитуда и със свои собствени открити въпроси.