Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Неустоимо предложение!
Литературен фестивал ПЛОВДИВ ЧЕТЕ

ИК Жанет45

Справочник на изданията » Автори » Исак Башевис Сингер


Исак Башевис Сингер (1904–1991) е един от жалоните на световната литература, най-прочутият и вероятно последният голям писател на идиш, преведен на над шейсет езика.

  

Ражда се в с. Леончин, Полша (тогава – в пределите на Русия), в семейството на равин; умира в г. Сърфсайд, щата Флорида, САЩ. Между тези две събития се побират израстването му край и във Варшава, стажът като коректор и журналист, писателският дебют през 1925 г. с разказа На стари години във в. Literarishe bleter, емигрирането в Щатите, трагичната смърт на майка му и по-малкия му брат Мойше, депортирани в СССР, два брака, много преводи (в това число романи на Ерих Мария Ремарк, Томас Ман, Кнут Хамсун), петдесетина художeствени и документални книги, хиляди публикации в пресата и Нобелова награда за литература (1978) – “за неговото прочувствено разказваческо изкуство, което се корени в полско-еврейската културна традиция, но възсъздава всеобщата човешка орис”.

 

За свой учител Сингер смята любимия си по-голям брат, писателя Израел Йошуа Сингер (1893–1944) – “Едно от правилата, които усвоих от него, беше, че фактите никога не се превръщат в баналност и отживелица, за разлика от коментарите...”. За свое вдъхновение сочи Едгар Алан По; четивата му са Талмудът, кабалата, Спиноза, Гогол, Достоевски. През 1935 г. публикува в подлистник към варшавското списание Глобус първата си книга, Сатаната в Горай, и се преселва в САЩ и в последвалите години творчеството му се превръща в “резерват” не само за идиш, но и за някои изчезващи типажи от живота и литературата. Мистика и чувственост са двете посоки, в които старото и новото теглят Сингеровия стил. “Смятам се за еврейски писател, за писател на идиш и за американски писател. Но по някакъв начин все пиша за Полша...”, казва. В Ню Йорк Сингер с десетилетия работи за еврейския всекидневник Forverts (Напред).

 

От средата на 40-те години на миналия век започва трескаво да публикува белетристика. Прочува се с разказите си (по тях са направени и дузина филмови адаптации): най-известните му сборници са преведения от Сол Белоу Гимпел Глупака (1957), както и Спиноза от улица Търговска (1961), Сеансът (1968), Приятел на Кафка (1970), Корона от пера (1973), Смъртта на Матусал (1988). Сред романите му са Семейство Москат (1950), Чифликът (1967) и Имението (1969) – троица, сравнявана с Буденброкови на Томас Ман, – както и Магьосникът от Люблин (1960), Врагове: любовна история (1972), Шоша (1978), Сенки над Хъдсън (1998).