През първата половина на 90-те Ирина Баткова се появи сред кипящата от експериментаторска енергия, но кажи-речи езотерична млада поетическа съобщност с две книги („Обърнатите катедрали”, 1993 и „Рунически знаци”, 1996), които поразиха читателите си със съвършената си графична прецизност, с преднамерената йероглифна застиналост на едно писане, което се доближава в процедурите си до рисуването – до онова рисуване обаче, в коeто магическото и ритуалното е същественото и с което пещерните хора са хвърляли мрежите си върху душите на издебваните с други мрежи тела на животните... 

Просто послушай главния герой на тази книга – червенокосия Описан: вземи някаква тетрадка, качи се на тавана и намери една стара мастилница... (Точно това е направила авторката на тази своенравна книжка, за да се впусне в приключението на творчеството.)