Поезията на Ина Иванова обръща специално внимание на паметта, на детството, чиито рани носим през целия си живот, както и на невъзможността да преодолеем човешката си уязвимост („сърцето винаги е потърпевшият”). Вероятно заради това хартиените криле, ядката на смисъла, изящното и спасителната сила на думите са възможните изходи налирическата ѝ героиня.

Стихотворенията в „Криле от папиемаше” издирват светлината и „тънката радост”. И се доверяват на премълчаното - изобщо на акта на премълчаване, който подтиква читателя да потърси собствената си идентичност.

Творбата се реализира с подкрепата на Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“ за 2019 година. 

Дръж сърцето си тихо.
Когато небето е скрито като нож.

Дръж сърцето на светло, казвам.

Книгата е спечелила проект по Програмата на Община Пловдив за финансиране книги на пловдивски автори и важни за Пловдив издания за 2016 година. 

Ина Иванова разказва какво се случва между отварянето и затварянето на
клепачите. В рамките на този миг светът губи крехкото си равновесие, а човек
вижда успоредни светове, среща непознатите души в себе си. След този миг всичко продължава да бъде същото. А всъщност не е. Нещо дразни погледа на човека. Като мигла под клепачите. Знак, че е видял.

Александър Секулов

Книгата е спечелила проект по Програмата на Община Пловдив за финансиране книги на пловдивски автори и важни за Пловдив издания за 2014 година.

Това е проза, лишена от ярки външни ефекти, но богата на дълбоки вътрешни движения. Авторката акцентира върху леките измествания на фокуса от привичното живеене, върху очакването и внушението. Прецизността към детайла и лекотата, с която привидният й монолог се превръща в диалог с читателя, доказват, че пред нас вече стои един цялостен, зрял автор, чиято младост е само предимство в погледа към живота и нещата, които ни заобикалят.
София Несторова