„Зелените очи на вятъра“ е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с неоходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня.

„Зелените очи на вятъра“ ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се предават. 

Поетът Валентин Дишев определя прозата на Здравка Евтимова като митически реализъм, основаващ се на способността на писателката да създава съвременни митове. Чрез суров реализъм и фина психологическа нюансираност в изграждането на героите Евтимова достига до истини, чиито корени черпят сила от миналото и проектират прозрения за бъдещето."Юлски разкази" е сборник, който докосва духа и разума, книга, в която талантът е синоним на самота. Пространство, в което човешката обич има много измерения и всяко едно от тях е врата към отделна вселена. Смешни до болка на места и изпълнени със светла тъга след няколко страници, тези разкази са пътеки, които учат сърцето да се бори, а ума - да побеждава.

Корени и крила са ключовите думи, които творбите на Здравка Евтимова даряват като усещане на читателите, нейните разкази се запомнят с оригиналността си, с емоционалната си многопластовост и вътрешната си сила.

Здравка Евтимова, писател: Където и да отиде, човек не може да избяга от мислите си, от белезите си, от приятелите. Интервю на Оля Стоянова, в-к Дневник.

Със сборника си разкази „Кръв от къртица“ Здравка Евтимова доказва, че е в състояние да прави панорамни художествени изображения на действителността, но заедно с това и лаконични и точни анализи. Тя ни поднася творби, които внушават усещане за цялостност на човешкия характер или за същността на дадено обществено явление.

Романът „Четвъртък“ от Здравка Евтимова разкрива живота на четири жени в съвременна България. Бащата на Дебелото момиче Симона не е в състояние да пише на правилен български език, но властва над цял окръг, продавайки на хората дрехи втора употреба, долнопробен алкохол, телевизори, презервативи, метални конструкции, всичко.