В българското училище за първи път се дава възможност да се изучават три взаимосвързани, но и твърде различни пласта от българската и европейската словесна култура – близкоизточната (библейската), езическата антична и средновековната християнска литература, към която се отнася и старобългарската литература.

Книгата на Димитър Кенанов "Славянска метафрастика" задълбочено изследва историческото развитие на агиобиографския метод в славянската традиция – става дума за традицията на писане на жития на светците, която търси както да предаде достоверно духовната правда, така и да постига все по-високо художествено въздействие на четивата.

В "Озареният Григорий Цамблак" Димитър Кенанов се занимава с детайлно проучване на ръкописните и старопечатни сбирки във Вилнюс, отнасящи се към житейския и творчески път на Григорий Цамблак. С литовско-руския период българският книжовник завършва земните си дни. През 1414-1419 той е Киевско-Литовски митрополит и спомага значително за развитието на книжовността по тези земи.