Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще?

Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след „И други истории”.

Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би казал Гаустин. Вгледани в лицата от последните дни, вслушани в гласовете им.

Книгата „И други истории” излиза за пръв път през 2001 година. Преведена е на различни европейски езици, сред които френски, английски, немски, италиански, полски, чешки, сръбски и пр. През 2007 е в номинациите за най-престижната световна награда в жанра „Франк О Конър”. През 2012 полското издание номинирано за Наградата на Централна Европа „Ангелус”. Разкази като Осмата нощ, Божури и незабравки, Една втора история, Гаустин или човекът с многото имена, Сляпата Вайша, Белите гащи на историята, Муха в писоара и други отдавна са част от антологии на българския и европейския разказ. Художник на двете книги е Яна Левиева.

И всичко стана луна – нова книга с разкази

Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще?

И други истории – ново издание с предговор от автора и ново оформление

От автора на Естествен роман и Физика на тъгата.

За изчерпването на залежите от смисъл. За литературата като алтернативен енергиен източник. За чудото на четенето. За писането. За това как българският аероплан роди футуризма. И какво (не) роди 1968-а. За случилото се и неслучилото се тук. За отказания свят. За Европа, обезпечена с литература. За българската тъга и тяга по нея. 

От автора на Естествен роман и Физика на тъгата.

За изчерпването на залежите от смисъл. За литературата като алтернативен енергиен източник. За чудото на четенето. За писането. За това как българският аероплан роди футуризма. И какво (не) роди 1968-а. За случилото се и неслучилото се тук. За отказания свят. За Европа, обезпечена с литература. За българската тъга и тяга по нея.

http://lira.bg/?p=43028

„Физика на тъгата“ – новият роман на Георги Господинов

Книгата е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата, раздел "Литература" (2012), награда „Цветето на Хеликон” за най-продавана българска книга (2013), Национална литературна награда за български роман на годината „13 века България“ (2013).

Аз сме. Едно момче говори – от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в
края на Войната, от приземна квартира през 1970-80-те, от старо бомбоубежище утре.
Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите,
заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои.
Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и
настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва – постапокалиптичен читател, бог или охлюв.

Ако „Естествен роман“ беше „машина за истории“ (Le Courrier), то във „Физика на тъгата“ машината е пусната на пълни обороти.

Разговор с Георги Господинов гледайте на интернет страницата на  bTV.

“Метафизика на тъгата” - статията на Георги Каприев можете да прочетете във в. Култура - Брой 43 (2661).

„Физика на тъгата“ – новият роман на Георги Господинов

Аз сме. Едно момче говори – от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в
края на Войната, от приземна квартира през 1970-80-те, от старо бомбоубежище утре...

Романът на Георги Господинов "Физика на тъгата” предизвика истински фурор - първият му тираж е изчерпан веднага след пускането му.

“Метафизика на тъгата” - статията на Георги Каприев можете да прочетете във в. Култура - Брой 43 (2661), 16 декември 2011.

"Казано най-кратко, това е романът на една вечна муха с един нетраен свят. Сред цялата джунгла от спайдърмени, тарзани, микимауси, патоци и прочее, в целия този Ноев Ковчег на комикс-културата, влита с взлом една муха.

Апокалипсисът не е непременно огън и жупел, конници, тръбящи ангели, глобален срив. Понякога краят на света е нещо много лично и всекидневно. Идва в оня час на ранното есенно свечеряване, в онази минута, когато светлината вече си е отишла, а мракът още не е дошъл. В тази дълга минута се случват историите тук. Минутата преди. 

Под името Георги Господинов се появяват и изчезват три стихосбирки, естествен роман и други истории. След щастливи четения из места като Истанбул, Коимбра, Берлин, Нюкасъл, Лондон, Виена, София, Сфумато сега “Балади и разпади” събира за първи път трите поетически книги в едно.

Съставители: Г. Господинов, Д. Иванова, К. Манолов, Р. Петров. Помните ли дъвките "Идеал" и паста "Поморин"? А бригадите, "Москвичите", опашката за портокали и банани около Нова година, политическите вицове, страшното и смешното на онова време?… Вероятно мнозина от вас ги помнят – кой с добро, кой с лошо.

„Черешата на един народ“ (1996) е най-известната стихосбирка на Георги Господинов, която по безпрецедентен за българската литературна ситуация начин получава признанието на критиката, оглавява класациите по продажби и печели наградата на Сдружение на български писатели за най-добра книга на годината.

Хибрид между мисълта и петте сетива, поезията и прозата, преживяното и въобразеното, очакването и съзерцанието. Най-новото от Георги Господинов го потвърждава като майстор на обожанието...

В движението си към художествена компактност авторът достига до „И други истории“ – сборник от четивни разкази, зад чиято реалистика се провиждат образите на иреалното. Подобен художествен дискурс е познат от търсенията на българския диаболизъм през 20-те години на ХХ век.

Георги Господинов (1968) е сред нашумелите имена в най-новата българска литература. Автор на поетически книги и литературнокритически текстове, той разбунва духовете чрез „Естествен роман”. Разноречията и трагическите „диферанси“ на времето тук намират израз в ерудитско-игровите послания натворбата, в която се долавят влиянията на Борхес. 

Георги Господинов (1968) е сред нашумелите имена в най-новата българска литература. Автор на поетически книги и литературнокритически текстове, той разбунва духовете чрез „Естествен роман”. Разноречията и трагическите „диферанси“ на времето тук намират израз в ерудитско-игровите послания натворбата, в която се долавят влиянията на Борхес.