из българските отзиви за ФИЗИКА НА ТЪГАТА

Господинов е всеки и във всеки от своите „герои“, гледайки в упор века и историята през техните очи... (Георги Каприев, в. Култура)

С „Естествен роман“ и останалите си текстове Господинов създаде публика и формира вкус. „Физика на тъгата“ е 100% Георги Господинов и същевременно нещо повече. (...) Тъгата на Господинов е копнежът по изгубената цялост – цената, която сме заплатили, за да станем това, което сме. (Бойко Пенчев, в. Капитал)

„Там, където не сме“ – новата поетическа книга от Георги Господинов събира стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега. Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90-те „Лапидариум“ и „Черешата на един народ“, след „Писма до Гаустин“ (2003) и общото им издание в антологията „Балади и разпади“ (2007).

„Сватби на животни и неща” – една книжка за деца и не само, с думи и рисунки от Рая Господинова и баща й Георги Господинов. За невидимия живот на нещата около нас, за фантазиите на късните следобеди, когато и малките и големите са готови да измислят игри. Какво ще стане, ако... се съберат диван и крокодил, костенурка и шкаф, книга и сладолед, камила и чайник...

Естествен роман – 15 години и 10 издания по-късно

Еднократно издание с лимитиран тираж, за ценители и верни читатели.

Най-превежданият български роман след 1989 г. Книгата, която, според мнението на мнозина, върна читателя и даде тласък на новата българска литература.

Естествен роман – 15 години и 10 издания по-късно

Еднократно издание с лимитиран тираж, за ценители и верни читатели.

Най-превежданият български роман след 1989 г. Книгата, която, според мнението на мнозина, върна читателя и даде тласък на новата българска литература.

Черешата на един народ от Георги Господинов – една от най-важните поетични книги на 90-те в ново четвърто издание. За случилото и неслучилото се в българската история, за мухите на 60-те, за съчиняването, за обезкостяването, за леката душа и за тъгите ни, все по-актуална защото:

„И тази година, дядовото,

няма да има априлско въстание...”

Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще?

Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след „И други истории”.

Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би казал Гаустин. Вгледани в лицата от последните дни, вслушани в гласовете им.

Книгата „И други истории” излиза за пръв път през 2001 година. Преведена е на различни европейски езици, сред които френски, английски, немски, италиански, полски, чешки, сръбски и пр. През 2007 е в номинациите за най-престижната световна награда в жанра „Франк О Конър”. През 2012 полското издание номинирано за Наградата на Централна Европа „Ангелус”. Разкази като Осмата нощ, Божури и незабравки, Една втора история, Гаустин или човекът с многото имена, Сляпата Вайша, Белите гащи на историята, Муха в писоара и други отдавна са част от антологии на българския и европейския разказ. Художник на двете книги е Яна Левиева.

И всичко стана луна – нова книга с разкази

Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще?

И други истории – ново издание с предговор от автора и ново оформление

От автора на Естествен роман и Физика на тъгата.

За изчерпването на залежите от смисъл. За литературата като алтернативен енергиен източник. За чудото на четенето. За писането. За това как българският аероплан роди футуризма. И какво (не) роди 1968-а. За случилото се и неслучилото се тук. За отказания свят. За Европа, обезпечена с литература. За българската тъга и тяга по нея. 

От автора на Естествен роман и Физика на тъгата.

За изчерпването на залежите от смисъл. За литературата като алтернативен енергиен източник. За чудото на четенето. За писането. За това как българският аероплан роди футуризма. И какво (не) роди 1968-а. За случилото се и неслучилото се тук. За отказания свят. За Европа, обезпечена с литература. За българската тъга и тяга по нея.

http://lira.bg/?p=43028

Георги Господинов получи швейцарската литературна награда „Ян Михалски“ (2016) за „Физика на тъгата”!   

Книгата е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата, раздел "Литература" (2012), награда „Цветето на Хеликон” за най-продавана българска книга (2013), Национална литературна награда за български роман на годината „13 века България“ (2013).

„Физика на тъгата” е финалист на четири европейски награди:

Premio Strega Europeo, Gregor von Rezzori, Haus der Kulturen der Welt Preis, Brücke Berlin Preis.

Аз сме. Едно момче говори – от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през 1970-80-те, от старо бомбоубежище утре.
Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои.
Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва – постапокалиптичен читател, бог или охлюв.

Георги Господинов получи швейцарската литературна награда „Ян Михалски“ (2016) за „Физика натъгата”!

Книгата е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата, раздел "Литература" (2012), награда „Цветето на Хеликон” за най-продавана българска книга (2013), Национална литературна награда за български роман на годината „13 века България“ (2013).

„Физика на тъгата” е финалист на четири европейски награди:

Premio Strega Europeo, Gregor von Rezzori, Haus der Kulturen der Welt Preis, Brücke Berlin Preis.

Аз сме. Едно момче говори – от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през 1970-80-те, от старо бомбоубежище утре.
Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои.
Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва – постапокалиптичен читател, бог или охлюв.

"Казано най-кратко, това е романът на една вечна муха с един нетраен свят. Сред цялата джунгла от спайдърмени, тарзани, микимауси, патоци и прочее, в целия този Ноев Ковчег на комикс-културата, влита с взлом една муха.

Апокалипсисът не е непременно огън и жупел, конници, тръбящи ангели, глобален срив. Понякога краят на света е нещо много лично и всекидневно. Идва в оня час на ранното есенно свечеряване, в онази минута, когато светлината вече си е отишла, а мракът още не е дошъл. В тази дълга минута се случват историите тук. Минутата преди.