Монографията „Художественото произведение като автопоетическа система“ събира интерпретации на емблематични явления в съвременното изкуство: Флуксус (Джон Кейдж, Нам Джун Пайк, Волф Фостел, Дитер Рот); акционно изкуство (Йозеф Бойс); московски концептуализъм (Андрей Монастирски, Лев Рубинщейн, Иля Кабаков, Дмитрий Пригов); съвременна живопис (Мартин Кипенбергер); видеоарт (Бил Виола).

Единици са трудовете, които наблюдават аналитично процесите на съвременното изкуство в България. Книгата на изкуствоведката Галина Лардева поставя проблема за това как от средата на 80-те до средата на 90-те години на ХХ век художествените практики напускат платното и боите и се фокусират върху процесуалността, перформативния жест и публичността. Тук се разглежда пораждането на един нов тип разбиране за изкуството, при който художественото произведение се отделя от своята „изобразителност“ и се обръща към възможностите на произвеждащата изкуство ситуация. Става дума не за промяна на изразни средства, а за смяна на оптиката – проблем, който досега не е бил обект на изкуствоведско изследване.