Здравей, хлапе!

Обръщам се към теб така, понеже всеки на тази земя е дете! Нечие дете.

И дете си остава до края... 

Марин Бодаков

Поредна весела приумица на Виктор Самуилов – книжка-календар. Окачваш я върху стената в детската си стая, откриваш що за зодия си ти, какви големи зодии са всъщност мама, татко и останалите твои близки и след като наместиш прозорчето на днешна дата, си отбелязваш върху календара най-важните задачки за деня.

Който се бои от локви, да не посяга към тази книга. Защото ще си омърля костюмчето с пакости, ще си измокри блузката с разплискано веселие, ще си зацапа строгата физиономия с понякога неудобни, но честни детски въпроси.

След шумния успех на книгите „Ние, мушмороците” и „Опако дете” („ИК Жанет 45”, 2003, 2005) за Виктор Самуилов се заговори като за безспорeн майстор на съвре-менното поетическо общуване с децата и сякаш се позабрави, че години наред авторът е дарявал с не по-малка наслада и родителите на същите малчугани чрез своите лирически експромти, самоиронии, горчилки и сарказми.

Това „опако дете” ще ви развесели. Без значение на колко сте години. Без значение дали четете книгата на своите родители, или пък те ви я четат на вас, деца.

Дори само веднъж в твоя кратък или по-продължителен живот да са те нарекли било с гняв, било с възхита „Мушморок такъв!“, значи тази книга е и за тебе. Независимо дали си дете, родител или прародител. „Ние мушмороците” е сборник от щуротии, пакости, забавни истории, недоразумения между малки и големи, мимолетни делници и още по-мимолетни празници...

Здравей, хлапе!

Обръщам се към теб така, понеже всеки на тази земя е дете! Нечие дете.

И дете си остава до края...