Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Неустоимо предложение!
Литературен фестивал ПЛОВДИВ ЧЕТЕ

ИК Жанет45

Справочник на изданията » Автори » Веселин Сариев


Веселин Сариев е роден на 22. 09. 1951 г. в гр. Пловдив.

Завършва Българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Дебютира със стихосбирката "Здраво утро" (1982), следва "Пред края на кръга" (1989), за която получава наградата "Пловдив" за литература.

Търсенията на поета в областта на експерименталното слово, както и приятелството му с чилийския художник и поет Гилермо Дейслер, насочват интересите му към визуалната поезия. Веселин Сариев издава първото българско списание за визуална и експериментална поезия СВЕП (1990), в което кани за участие автори от Европа, Япония, САЩ, Южна Америка. От него излизат четири броя в тираж 100, разпространява се по пощата, което е една от концепциите на това "пътуващо изкуство", наричано още mail-art.

Опитите за организиране на връзката поезия – визия продължават в следващите книги на автора, визуално коментирани, допълвани и разказвани от рисунките на трима художници. В "Съзвездие от мигове. Поетически диалози" (1999) лирическите миниатюри са в съзвучие с акварелите на Румен Жеков. Стихосбирката е билингва в три варианта – английски, немски, френски. Излиза също във вид на плакат и пощенски картички. За нея поетът получава за втори път наградата "Пловдив" за литература. Следващият проект – "Горски дух" (2000) – е поема портрет на художника Атанас Хранов, оформена като истинско послание. Наподобява голям плик за писмо, в който е скрита поетично-художествена кореспонденция. През 2001 г. излиза последната поетична книга на Веселин Сариев "Златна клонка", която също е билингва и е придружена от рисунките на Данаил Дянков.

В последните си години В. С. работи върху ръкописа "Дворът" – поетичен разказ за приятелите художници и творци.

Авторът има изследвания за българското национално самосъзнание и

памет, за специфичните контрапункти на официалното митологизиране и историческата действителност. За историко-публицистичното си съчинение "Диарбекир и българите" (1996) получава специалната награда на Дружество "Гражданин".

Умира след тежко боледуване през юни 2003 г.