– Искам да напишете с много любов книга за моя баща – ми каза преди година и половина Анастасия Цанкова, дъщерята на майстора на шлагера у нас, големия Йосиф Цанков.

Вероятно учуденият ми поглед я стъписа, защото след миг тя изригна:

– Ще ви предоставя целия му архив. Баща ми живееше за любов, пишеше песни за любов и страдаше за любов. Беше огромен талант и голям самотник. Беше истински бохем. Затова искам книгата за него да бъде написана с любов.

Сама не усетих как казах:

– Добре.