Прав е бил, а разказите на Валентин Меламед го доказват. Уж простички житейски случки, които повечето от нас биха подминали небрежно, той успява да преобрази в добра белетристика. В тези негови „разкази по действителни случаи“ има и добре изведени сюжети, и добронамерен хумор, и носталгия, и тъга, и дори някаква стаена ярост срещу необратимостта на нещата от живота...