Берлин, есента на 2007 г. – Тук разстоянията не са големи, дори може да се каже, че са изтрити. Големи са пространствата, които никой не напуска завинаги. Релсите на високата железница над главата на чудовището от Нолендорфплац са лостът, който е в състояние да обърне света. Една жилищна общност на петима млади хора, случайно събрали се в средата на 80-те години в Западен Берлин, продължава да съществува – ако не в продължението на прекъснатите разговори, то върху лентата на една видеокасета.

Градът е матрицата, в която се представя и конфигурира междинното пространство между човека и външния на него свят. Това е територия, в която се полагат отношенията между себе си и другите, защото градът не просто събира хората, но и ги въвлича в процедури на представяне и сравнение.