„Като празник от българския народен календар Видовден винаги се празнува на 15 юни. Като празник от календара на отделния човешки живот Видовден спада към така наречените подвижни празници – за него няма точно определен ден от годината и от човешкия живот. Понякога човек се заблуждава, че такъв ден – Видовден – няма. Понякога човек се самозалъгва, че Видовден няма да дойде. Рано или късно Видовден идва. И като дойде Видовден, вижда се грехът ни и ни се търси сметка за него. Много неща съм забравял в живота си. Никога не съм забравял, че има Видовден.”

С тези думи започва своеобразните си мемоари Борислав Геронтиев, стараейки се максимално да бъде честен пред себе си, пред паметта на описваните хора и съда на времето. Любопитна и поучителна книга, в която мнозина биха намерили отговори на свои собствени въпроси.