Всичко, написано от Бойка Асиова, като че ли излиза от потайни пазви, в които планината, ветровете и предците са съхранявали специално за нея ароматни думи, извезани сюжети и незабравими герои. В пазвата на тази книга има един живот. Българско сираче от Илинденското въстание (1903) се превръща в ирландски студент по медицина, а след това жител на света, който лекува европейци и африканци, но най-вече своята душа. Ще намери ли лек за гладуващото си сърце по най-дългия път обратно към себе си? На този въпрос ще ви отговори Бойка Асиова така, както само тя го може. 

"...Асиова умее да завърти героите си във вихъра на греха и прошката. 

Мозаечният строеж на романа й оплита като в паяжина читателя, за да го накара да повярва, че и нашенските сюжети не са по-лоши от чуждите."

Петър Величков, критик 

БОЙКА АСИОВА е родена в Разлог на 16 декември 1945 г. Инженер-химик по образование, с малко практика в управление на индустриалното производство, повече от 30 години тя е журналист. Работи в няколко национални всекидневника. Печата в литературни и други издания. Автор е на 11 книги. Между тях са сборниците с разкази „Сребърна пара” (ОФ), „Мир вам, сто врабчета” (Сибия), „Мъжко можене” (Жанет 45). Романът й „Яловата вдовица” (Жанет 45) беше номиниран за наградата „Хеликон” и получи Националната награда за литература „Николай Хайтов” за 2007 г. През септември 2012 г. романът излезе на немски език в Германия. „Рецепта за камбана” (Жанет 45) бе отличена с годишната награда на СБП за есеистика за 2011 г. Последната й книга „Да убиеш Сталин. Спомен за Костадин Лагадинов” (Жанет 45) е документален разказ за невероятната съдба на един човек, минал през сибирските лагери и останал верен на идеала си. През май 2017 г. от печат излиза „Вълчицата излиза привечер”.

Дълбинето на етнокултурата ни все още крие чудеса.
Чудо са запеските на Разлог, чудо е, че Бойка Асиова е овладяла тази древност.

Проф. д-р Георг Краев – София, НБУ

Както красноречиво говори заглавието, книгата на Бойка Асиова е написана в добрите стари патриархални традиции на българския къс разказ. Към това трябва да прибавим, че в същото време "Мъжко можене" е книга за тези традиции.