"... Друго много важно, което не може да се подмине за книгата, това е езикът на който е написана. Каква звучност има в него, багра, взета сякаш от есенна планина, струяща, плавна, дълбоко човечна – от раз да повярваш и на авторката, и на героя като се оставяш да те водят в дебрите от случки, съдби, описания. Просто се доверяваш, харесваш и си казваш ”Боже колко красота имало в този български език!”

http://forum.belitsa.com/viewtopic.php?t=262

"Книгата е натръпнала с образи и богато оцветени вълнуващи мисли, натежала е като пита, току-що извадена от кошера. И най-важното – Бойка Асиова владее именно магията да разказва, защото е заложена в нея. Тя е естествен човек, който не приказва, а се изповядва. Нито едно козметично приспособление няма в повествованието й. Бойка Асиова поднася нещата с такава сурова прелест, че прозата й е истинско изпитание за читателя. И проверка от кой вид е: от истинските ценители на словесното изкуство или от любителите на парфюмирани трици."

Николай Хайтов по повод книгата “Мир вам, сто врабчета”, (в. “Български писател”)

Както красноречиво говори заглавието, книгата на Бойка Асиова е написана в добрите стари патриархални традиции на българския къс разказ. Към това трябва да прибавим, че в същото време "Мъжко можене" е книга за тези традиции.