„Едва я задържам” (ИК „Стигмати”, 2008) e осмата по ред стихосбирка на Божана Апостолова, оформена блестящо от художника Христо Гочев, с илюстрации на Георги Гърдев. В нея читателите ще разпознаят познатата експресия на чувството от предишните ú книги и ще усетят една нова, умъдрена вглъбеност, изразена с лаконичната безпощадност на точните думи.

Авторски колектив: Божана Апостолова, Валентина Радинска, Екатерина Йосифова, Кристин Димитрова, Малина Томова, Миглена Николчина, Мирела Иванова, Надежда Радулова, Силвия Чолева и София Несторова

Автобиографичната изповед на Б. Апостолова “Делнична библия” е достойна реплика спрямо саморекламата, която някои писатели си направиха през изтичащата вече година в подобни книги. Уважението обаче към околните, от една страна, и естественият и категоричен отказ да говориш патетично за себе си, от друга, са онези отличителни белези на книгата, които й придават особена полемична сила...

Автобиографичната изповед на Б. Апостолова “Делнична библия” е достойна реплика спрямо саморекламата, която някои писатели си направиха през изтичащата вече година в подобни книги. Уважението обаче към околните, от една страна, и естественият и категоричен отказ да говориш патетично за себе си, от друга, са онези отличителни белези на книгата, които й придават особена полемична сила...

В първата част на "Делнична библия" Божана Апостолова разказва за младостта си до обрата от 1989, за своето формиране като личност, както и за интелектуалната среда на това формиране, а във втората – за своите успехи като издател и собственик на една от най-големите печатни бази в страната.

"Поезията на Божана Апостолова има традиционната форма на субективната изповед, в която емоционалните пулсации са прорязвани от авторефлексии, синтезиращи жизнения опит чрез афористични поанти. Едни от основните образи в тази изповед са майката и бащата, любимият и съпругът, синът (децата).

В един късен следобед на дрезгавото лято няколко деца отделят повече време за това да се хвалят един на друг с луксозните си играчки, отколкото за самата игра. И няма как да е иначе, тъй като в този момент техният свят се оказва твърде близка проекция на деловия свят, в който на върха на пирамидата се оказва новият джип.

В привидната простота на тази малка и изящна книжка са събрани множество светове ("Боже, колко необетован свят/ между тичинки, между съзвездия – / светли бездни от аромат,/ галактични стъмнени бездни..."). Тези светове не просто се обединяват от погледа на лирическия говорител, те се създават от него.

Думите си приличат с душите по това, че се топят. При определена температура, в определена среда, при натиска на дадено налягане или просто от само себе си. В тази стихосбирка лирическият "аз" на Божана Апостолова наблюдава условията на динамичния процес на метаморфозата в топенето.

...