Все по-далече, все по-близо 

Приживе
ме беше завързал 
с невидимо въже 
за себе си. 
Не виждах въжето, но усещах 
как се скъсяваше, 
как ни приближаваше 
един към друг...

На 9 март 2012 г. тригодишната Божана получи като подарък за рождения си ден първата книжка от поредицата за деца "Малката Божана" и пое своето чудно пътешествие в света на фантазиите и мечтите. Заслушана в разказите на сладкодумната си баба -- писателката Божана Апостолова, тя преживя какви ли не приключения -- от земята до небето!

Божана Апостолова за своята книга: 

Почина съпругът ми Костадин Чонов и аз имах два пътя: или да се отдам на болката, или да грабна топче бели листа, за да се спася от самотата. Избрах втория път и дадох посока на онова, което най-често и най-ярко ме свързваше със съпруга ми цели 48 години.

С Божията милост – успях. Написах стихосбирката „За теб“, две детски книги от поредицата „Малката Божана“ и романа „Нощта е също слънце“.

26 януари 2015

Малката Голяма Божана и венчавката на гугутките

МАЛКАТА ГОЛЯМА БОЖАНА И ТАЙНИТЕ

Малката Голяма Божана нахълта в лятната къща на баба си Б. като същинско вятърче и припряно занарежда:

– Бабо, дай си ухото да ти кажа една тайна.

Пет томчета за 50-годишен творчески живот – много ли са, малко ли? Каквото и да решите, това са най-важните неща, които Божана Апостолова е решила да сподели с читателите си, малки и големи. Дали са хубави? „Нейните книги са повече от хубави – пише проф. Миглена Николчина. – Те са измежду онези книги, които са важните за придвижването на една литература. Като звездата, която огъва с гравитацията си космическото пространство, творчеството на Апостолова огъва литературното поле и в това огъване събира и задава посоки. И пътища.”

Том 5. „Сама и обща“ (Думи от и за Божана Апостолова)

Включва интервюта, рецензии, кратка биографична справка, снимки от личния архив на Божана Апостолова и библиография, изработена от НБ „Иван Вазов“ – Пловдив.

Първата поредица с общ герой в българската литература за деца. Включва излезлите досега 9 книжки. Илюстратор – Костадин Костадинов.

„Малката Божана напуска тайно леглото си през нощта и полита над света на възрастните, за да достигне чрез крилете на въображението до свои тайни светове. Приказка, написана на един омагьосващ език, разсмива с щурите разговори на героите си, като авторката нито за миг не забравя да бъде внимателна към възприятията на по-малките си читатели. Какво пък, притрябвали са ни скучните заръки на порасналите, детството е по-мъдро.“

„Животописьт на Божана Апостолова е твърде различен от тради­ционната представа за българския па­тент, наложена напоследък от два – в общи линии противоположни – типа мемоарно писане. Типът Тошо Тошев, където централна фигура е всезнаещи­ят и раздаващ оценки журналист общественик, и типът Вера Мутафчие­ва: историкьт литературовед, чийто живот встрани от новините и пра­вещите ги е ценност сам по себе си. Тошев не е излязъл от своя Сurriculum vitae, Мутафчиева е създала Opus vitae. В първия случай историята е самото ежедневие с неговите фигури – големи и малки, във втория историята е над-временна, над-личностна, защото Opus vitae в последна сметка е Opus Dei, Де­лото на Бога.

Роман, в който обаче героите не са измислени, а историите са преживени, както пише в подзаглавието на тази удивителна като разказ и внушение проза.

„Борба­та на душата със себе си и със света е съкровената история на тази книга и тя е разказана така, че характерът на авторката, нейното поведение, житейските й избори и прочее се раз­криват с несъмнена убедителност. Що се отнася до „Делнична библия“, аз напълно приемам нейните „граници на искреност“. Те съответстват на съз­дадения образ на разказвачката, рязък в ответното си поведение, но чувс­твителен и раним. Натрупал горчив опит, но разбиращ снизходителност­та към човешките слабости. И там, където срещаме по-драстични на вид признания, намираме всъщност ярко, нелицеприятно изображение на пре­живяното време.“

Димитър Кирков

Том първи представя прецизно подбрана от авторката подборка на 140 стихотворения от деветте й книги, писани в продължение на 50 години творчески живот.

„Писането на Божана Апостолова заплита две линии и два гласа. Единият удържа поетиката на ярката, внимателна, бароково загъната метафора – отчасти обвързана с една епоха на седемдесетте години, отчасти с едно място – Пловдив, като особен център на лирически търсения и, доколкото съм го усетила, на лирическа агоналност, на надпреварване в блясъка на прецизната поетическа речевитост. Към този глас трябва да добавим и нещо на пръв поглед твърде различно – уклона към морализъм, към поука, към съдене и подреждане, към позицията на ментора... Независимо дали ни се нрави, или не, този аспект е неделима част от една литературна утопия, която се стреми да се превърне в свят и която, подобно на завършената в себе си метафора или на затварящата стиха рима, се обляга на строгия формализъм на реда, на закона. Ето го възелът. Възелът, който утешава, прибира, спасява в майчинското лоно на езика.

– Бабо, ти написа пет книжки за Малката Божана. Но аз вече пораснах... Е, не много, но може да се каже, че вече съм Малката Голяма Божана. Хайде сега да напишеш още няколко приказки.

– Ако ми помагаш пак, може и да напиша – засмяно отвърна баба Божана...

„КОГАТО МЕ ТЪРСИШ“ е антология на съвременни автори от германската провинция Саксония-Анхалт. Съставители и издатели: Божана Апостолова, Юрген Янкофски и Андре Шинкел.

Антологията е част от съвместен проект с побратимения с Пловдив град Магдебург. От своя страна, в Германия издават антология на пловдивските автори: So wie ich hier stehe. Achtundzwanzig Schriftsteller aus Plovdiv, Ausgewählt und herausgegeben von Dimitar Atanasov, Jürgen Jankofsky und André Schinkel, 978-3-86289-089-7, dr. ziethen verlag, Oschersleben)

Преведени на немски са текстове на Петър Анастасов, Иван Вълев, Божана Апостолова, Величка Настрадинова, Петър Манолов, Йордан Велчев, Николай Гюлев, Здравко Попов, Недялко Славов, Иван Странджев, Йордан Костурков, София Несторова, Минко Танев, Начо Христосков, Гален Ганев, Венета Архангелова, Димил Стоилов, Елена Диварова, Валентин Георгиев, Антон Баев, Александър Секулов, Красимир Димовски, Красимир Йорданов, Катя Стоилова, Стефан Бонев, Димитър Гачев, Станислава Станоева.

Книгата се издава с финансовото съдействие на Община Пловдив, в подкрепа на кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата през 2019 година.

Мили деца!

Ето че пред вас е и петата книжка от първата българска поредица за деца „Малката Божана“. Когато с моята внучка (и „съавторка“) написахме първата книжка – „Малката Божана в нощта на чудесата“, не подозирах, че за малко повече от година ще последват още четири и че ще бъдат оценени с двете най-големи награди за детска литература у нас – „Хр. Г. Данов“ и „Константин Константинов“.  Ще споделя с вас обаче една тайна: най-много ме зарадва наградата „Бисерче вълшебно“ на сайта „Аз чета“ за „любима моя детска книжка“, тъй като това е награда, дадена ми от вас, мили мои малки читатели!

Стои си баба Божана на масата, загледана в разцъфтялата градина. Влиза Малката Божана:

- Защо стоиш, бабо? Какво чакаш? Няма вече „Малки Божани“! Днес печатат четвъртата, петата е при Коцето да я рисува... Ами после?

- Колко „Малки Божани“ трябва да напишем според теб, миличка?

Мили деца!

Ето че пред вас е и петата книжка от първата българска поредица за деца „Малката Божана“. Когато с моята внучка (и „съавторка“) написахме първата книжка – „Малката Божана в нощта на чудесата“, не подозирах, че за малко повече от година ще последват още четири и че ще бъдат оценени с двете най-големи награди за детска литература у нас – „Хр. Г. Данов“ и „Константин Константинов“.  Ще споделя с вас обаче една тайна: най-много ме зарадва наградата „Бисерче вълшебно“ на сайта „Аз чета“ за „любима моя детска книжка“, тъй като това е награда, дадена ми от вас, мили мои малки читатели!

Стои си баба Божана на масата, загледана в разцъфтялата градина. Влиза Малката Божана:

- Защо стоиш, бабо? Какво чакаш? Няма вече „Малки Божани“! Днес печатат четвъртата, петата е при Коцето да я рисува... Ами после?

- Колко „Малки Божани“ трябва да напишем според теб, миличка?