Тази книга проследява пътя на една идея.

Но каква е идеята?

Знам ли...

Да се пее и пише с очи към звездите.

Откакто свят светува, властта сочи себе си за произлизаща от свещени източници. Това обаче никак не е вярно. Властта може да бъде не по-малко варварска от безвластието. И когато това се случи, никаква дисциплина, ред и „деполитизация” не могат да отменят, нито да абортират бременността на времето и онова, което ще се роди от него.

И то ще бъде татуирано върху челото на тая окаяна страна. 

"За радост и възхита на онези, които продължават да четат поезия, Ани Илков отмести камъкА на меланхолията. След дълго мълчание неговото „Събрано” (всичките му книги) върна усещането, че стихотворението може да се пипне, а думите да правят език „болезнен, викащ, разчекнат”. На въпроса: „Дойде ли краят на поезията?”, отговорът е: Ани Илков е тук, все така неистов, мощен, все толкова смазващо разтърсващ. Слушахте го как мълчи. Сега чуйте го какво казва."

Силвия Чолева

„А съдбата ми – камък” - чуйте интервюто на Силвия Чолева с Ани Илков (Артефир, Христо Ботев БНР).

„За радост и възхита на онези, които продължават да четат поезия, Ани Илков отмести камъкА на меланхолията. След дълго мълчание неговото „Събрано” (всичките му книги) върна усещането, че стихотворението може да се пипне, а думите да правят език „болезнен, викащ, разчекнат”. На въпроса: „Дойде ли краят на поезията?”, отговорът е: Ани Илков е тук, все така неистов, мощен, все толкова смазващо разтърсващ. Слушахте го как мълчи. Сега чуйте го какво казва."

Силвия Чолева

„А съдбата ми – камък” - чуйте интервюто на Силвия Чолева с Ани Илков (Артефир, Христо Ботев БНР).

Това е една от култовите стихосбирки на човека, който с основание се възприема като гуру на всички литературни участници от 90-те години. "Етимологики" решително излиза от писателското възприятие. Това, което българският читател е свикнал да разбира като поезия, тук последователно се изплъзва между пръстите.