Една от водещите фигури на руския постмодернизам, Анатолий Корольов придобива световна известност с повестите и романите си „Геният на местността” (1990); „Ерон” (1994); „Човекът-език” (2000); „Главата на Гогол” (2000) – за който писателят получава престижната италианска награда „Пене”, веднага след Умберто Еко; „Змия в огледалото” (2001); „Да бъдеш Бош” (2004) и „Игрите на гения, или животът на Леонардо” (2005) – последният му шедьовър, предложен на българския читател от Издателство „Факел” и ИК „Жанет 45” в съвместната им поредица „Нова проза”.