Техният полубрат

И си играем

на стъклени топчета,

прокопаваме тунели в земята,

пръстта е ледена.

С дебютната си стихосбирка Александър Байтошев има желание да отиде отвъд остротата, красотата и блясъка. Това "отвъд" може да се нарече и отказ от онези суета и лукс, които може да си позволи човек, владеещ тайната на словото и тайната да въздействаш върху другите чрез въобразени и създадени от теб самия светове. Или езикът, който сътворява тази поезия е езикът на „слетия с прахта”, на онзи, който ще нарече белезите си „драскотини”. „Прах и драскотини" е изчистена, аскетична, вглъбена книга, която ни дава достъп до вътрешното пространство на един интроверт. Като уникалността й не е толкова във философско - пантеистичния залог на стихосбирката, колкото в силата на едновременното изразяване на студенина и скрита страст. С първата си книга Александър Байтошев заявява пред читателите както оригиналност, така и сериозна ерудиция. Влиянията и припознаванията на традиции са "разклонени" между имената на поети и имената на художници.